Този звяр, календарът,
от стената ме гледа с насмешка.
Веки лист, отронен от него,
нашепва, че животът
забързан на някъде бяга,
а аз не мога дори и за миг да го спра.
Лист по лист, така си минава живота...
Лист по лист, а аз не мога да го спра...
A искам да кажа: "Почакай,
искам дете да остана".
Да спя, сгушена в прегръдката на мама
и да не мисля, че имам куп задачи да върша. ...