Този звяр, календарът,

от стената ме гледа с насмешка.

Веки лист, отронен от него,

нашепва, че животът

забързан на някъде бяга,

а аз не мога дори и за миг да го спра.

Лист по лист, така си минава живота...

Лист по лист, а аз не мога да го спра...

A искам да кажа: "Почакай,

искам дете да остана".

Да спя, сгушена в прегръдката на мама

и да не мисля, че имам куп задачи да върша.

Икам да имам свое безвремие,

там да живея, на пук на календара.

Искам да имам своя вселена,

дето никой не бърза за никъде.

Там всеки ще има време за другия,

ще спира за помощ...

Но... будилникът пак звъни,

поглеждам на стената календара,

с куп набелязани задачи

и хуквам да гоня това, дето стигане няма.