Лудница за Поети
... и – нали със лудите в приюта
всички сме си малко тра-ла-ла,
тръгна и за мен мълва раздута! –
че ми плува в мозъка мъгла.
Че не знам къде съм, нито кой съм,
ни защо изобщо дишам тук.
И защо ли в стихове геройствам? –
къртя ги цял ден със сърп и чук.
Докторчето странно ме изгледа
и ми рече: – Братко, ти си луд!
Паякът над теб във гредореда
римички плете без много труд.
Скочиха ми трима санитари.
Сплетохме се в шеметно кълбо.
Биха ме – където който свари! –
усмирих ги с с Блок. И със Рембо.
И забравих малкото си име.
Скрих се в своя мъничък куплет.
Господи! – те моля. – Избавѝ ме? –
да съм жив във ужаса – Поет.
© Валери Станков All rights reserved.
