Лудо Време...

Все още нежен и приятен

повява утринният хлад,

но няма как във ход обратен

да върнем Времето назад...

Листата още са зелени,

на птици екне песента,

едно такова- лудо Време

преди да дойде Есента!..

Във въздуха обаче вече

едно Предчувствие трепти

и доловиш ли го човече

по-меланхолен ставаш ти...

Усещаш го, а думи трябват

с които да го изречеш,

но някак си, то тъй те грабва

с един необясним копнеж,

че лесно можеш да изгубиш

залагаш ли нетърпелив,

но е възможно да се влюбиш,

дори и пак да си щастлив!...

А няма ли „хиляда нощи”,

то ще ти стигне и една

ако страстта ти пази още

желанието за Жена!..

Духът на Вятъра се носи

подобно странник из нощта,

но броди в паралелни оси

неуловим от Мисълта...

... И можем да докоснем Времето

сега във миг от Вечността,

дори да си решим проблемите

със поривите на Страстта,

но трябва огън от Мечтите

(несбъднато-неугасим)

и лудостта си във душите

от младостта да съхраним!...

Какво ли още ще изгубим

ако останем без Мечти,

с живот в безсмислена заблуда,

или безсмислена почти!...

... А нови приказки Живота

ще си измисля в Есента

за щурата ни и самотна

спонтанна лудост във Страстта

и в тая носталгичност тяхна

щом хоризонтите зоват-

навярно с вятъра ще яхнем

и мачтите в обратен път...

... По- трудно вече се залъгваш-

след залез няма хорска реч,

а нощите са толко-оз дълги

и изгревът е тъ-ъй далеч!...

Възможно е и да бълнуваш

в делириума откровен,

в безсънието щом сънуваш,

че пак си млад и настървен...

А като пясък през решето

виж Времето ти дава знак,

но чакаш Чудото, което

едва ли ще се случи пак!..

...И всичко писано в Съдбата

ще се изпълни, щем-нещем:

в изплъзващото ни се лято

и във страстта ще се кълнем!...

Но в сянката на Храм забравен

дай шанс последен и на Бог,

че Той, по принцип, има право

да ти отпусне втори срок!...

Разделите ще бъдат тежки

понеже още, Любовта,       

не осъзнала  свойте грешки,

„ва банк” залага на Плътта!...

... Едно такова лудо Време,

но със жестока красота:

на Равносметки и Проблеми

преди да дойде Есента!...

 Коста  Качев