Лудост
От снимката гледат очи,
които наживо пронизват,
но тук в тях живота мълчи.
Каква ли нечакана мисъл
измъчва доброто лице
и гони онази усмивка,
която, щом видя
пак ставам момче?!
В ръце с фотографския лист
преставам да мисля за всичко
пред погледа тъжен, но чист,
пред погледа, който обичам.
А гасне луната навън
за кой ли път само за мене-
подпухнал, разрошен,
без право на сън,
съвсем в обичайното време.
И пак ще дочакам денят
с надежда да зърна искрата
на първия изгрев,
на първия път.
На снимката тъжна в ръката
ще дам да погледне и тя-
дано нещо бегло я жегне
макар да е лудост, признавам,
така
да искам да мога да легна.
които наживо пронизват,
но тук в тях живота мълчи.
Каква ли нечакана мисъл
измъчва доброто лице
и гони онази усмивка,
която, щом видя
пак ставам момче?!
В ръце с фотографския лист
преставам да мисля за всичко
пред погледа тъжен, но чист,
пред погледа, който обичам.
А гасне луната навън
за кой ли път само за мене-
подпухнал, разрошен,
без право на сън,
съвсем в обичайното време.
И пак ще дочакам денят
с надежда да зърна искрата
на първия изгрев,
на първия път.
На снимката тъжна в ръката
ще дам да погледне и тя-
дано нещо бегло я жегне
макар да е лудост, признавам,
така
да искам да мога да легна.
© Илиян All rights reserved.
