May 26, 2009, 12:36 AM  

Лудост

  Poetry » Love
1.4K 1 36

С две думи само ти ме нарани –

изстреля ги като куршуми в птичка.

Попарени са всичките ми дни.

На капчици животът ми изтича.

 

И пак вървя към тебе. И не знам

ще мога ли да стигна. Но се вричам:

каквото в мен остана, да ти дам.

Да разбереш как мога да обичам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Думи на болка... и надежда...
    Много силни!!!
  • Да разбереш...как мога да обичам! Водице, нито за миг не съм се съмнявал в това, просто защото в стиховете ти като подземна река изтича лябовта и ни прави през всичките сезони по-пълноводни (пълнокръвни). Благодаря ти за усещането, което ни даряваш - в твоя свят има място и за нас, блажените, да те познават). Ваше Благородие
  • ^^^ Много силен стих!
  • Любовта изцежда, макар и понякога болезнено!

    Поздрав, за хубавия стих!
  • Ранена птица в безкрайния и агонизиращ полет в изконното ни търсене на любовта...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....