Пиша сладникаво,
но се харчи.
Нагарча ти.
Нещо случва се с желанията.
Убивам вярата.
Забравям,
че земята е една за всички
и за всички ни еднакво се върти.
Припомням си го точно
миг преди
да скоча...
в очите на разплакано дете.
Миг преди да счупя
кристалното
му детско
Сърчице...
© Димитрия Чакова All rights reserved.