Луна

Poetry » Landscape

806 0 1

Нежно гали тя ноща,
мрака избледнява.
Появява се звезда подир звезда
всичко "светло" става.

Толкоз ярка и красива,
тъмнината нежно милва.
Една магия оживява,
а магията на луната- възхищава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

織工夢の (Акеми Йошида)

美しい描写, ほぼイメージできました. ( Красиво описание, почти си я представих.)

2024-01-14T00:53:27+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0