Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18080
Oct 26, 2020, 3:40 PM  

Луната клюса сребърна кове 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
242 7 10

Все някак оцелявам, няма как,
балансът сложен - на ръба на ножа.
Вълчица без вълчета - единак,
с необичайна снежнобяла кожа.

 

В горите Тилилейски ли живях
и  дълго вих, към нощното светило?
И все сама, и не на място бях,
и албинос, сред вълчето котило.

 

Сега накуцвам, сянка в снежна нощ,
защо да бягам - никой не ме гони.
Различен, по презумпция е лош...
Насели се света с хамелеони.

 

Там, иззад хълма зима ме зове,
пискливо с глас на нощна улулица.
Луната клюса сребърна кове,
за плячката - сърцето на вълчица.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??