Oct 1, 2009, 12:09 PM

Лунен стих

1K 0 0

Лунен стих

 

 

Огромна,
          красива
                   и тъжна,
луната надникна
          зад облака.

Свенливо се вслуша
в любовния шепот
на птиците,
целуна
уморените
морски вълни;
покори душата
на бледия поет,
а на влюбените
се усмихна нежно...


Луната -
       кралица
              на нощта 
                       е тя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...