Dec 17, 2007, 2:37 PM

Лунна долина

  Poetry » Other
1.8K 0 13

Лунна долина,

разширява се през ден,

небосклонът поръсва я с топлота...


Последен пристан,

моряк с надежда

потеглил към долина магична...


Скитник устремен под звездите,

сам със своята душа крилата,

цвете в пустинните места...


Реве призивно прибоят на Пасифика,

фини илюзии обгръщат девствената долина,

слънцето току-що обагрило с нежна гама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зузка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...