Jun 17, 2011, 9:58 AM

Лунно затъмнение

952 0 7

Black Label Whisky с резенче лимон

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не,Тома,само за звучността на езика им..!
    С поздрав!
  • Хм, значи не омаловажавам "криейтива" в този художествен "слоган", както му викат в рекламата. Добър е.

    Но моите представи за поезия са малко по-ограничаващи. И изключват един слоган като този да бъде поезия.

    Не на последно място, понятието "източни форми" е често тотално несъответно за даден индоевропейски език. Разбира се, има и изключения, само дето в случая изпъква добрия криейтив и нищо общо с никакво източно изкуство, поне според скромното ми мнение.

    А, Станислава, мисля че имаш прекалено предразсъдъци за монголоидите.
  • Има си хас да е лошо,Томад!Ти би ли могъл да опишеш затъмнението с по-малко думи?В това е чара на източната поезия,и разделът си е на място.Представи си,монголоид да рецитира "Опълченците на Шипка",например..Аз не бих слушала.
    С поздрав!

    Михри,почти чух подрънкващият лед!
  • Нито е поезия, нито е източни форми, но не е лошо.
    Ако бях редактор, не бих го публикувал в раздел "Поезия".
  • На вид добре си го издокарал, но на вкус не знам! С поздрави и усмивки!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...