Apr 25, 2009, 6:06 PM

Лупна ми сърцето 

  Poetry » Love
693 0 9

Лупна ми сърцето и подскочи,
погледа ти вчера щом съзрях.
Миг случаен, вятър те довея,
а пък аз направо пощурях.
Тъпанчета биеха в ушите.
Подкосени - двете ми нозе.
С длан ти махнах от балкона,
май ти се усмихнах... или не...
Влизай вътре - болката ми кресна,
той не те обича, вече не.
А сърцето хукна пак след тебе
със очи наивни на дете.
Месеци без тебе препрочитах
спомена болящ на колене,
своята си обич ненавиждах,
късах любовта на две...
Как сега сърцето ми ще лупва?
Забранявам му, не може тъй!
То на кръста пак ще се разпъва,
а ще оцелее ли... да каже няма кой.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • е...тук определено си четох конско на себе си...
  • Краят трябва да е по- силен. А иначе, все едно си четеш конско на себе си.
  • Благодаря ви!
    /Какво общо има снимката ми Зем, и кои са тия дето са ми се кланяли...тука нещо не разбирам!?/
  • Не спирай сърцето си, защото никога няма да "лупне" по твоя заповед...
    Поздрав, Джейни!
  • Хареса ми Джейни!
    Сърцето не слуша забрани
    и с чувствата с теб живей,
    дори когато много го боли,
    то силно е, ще оцелей.
    Поздрави!
  • Написано с много чувственост и вълнуващо откровение. Поздравление!
  • Много хубав и сърдечен стих! Силно е твоето сърце и ще оцелее!Поздрави, Джейни!
  • Много ми хареса!Поздрави, Жени!
  • Жени тези нашите все "лупват" и ни предават ...но нали затова сме жени -да обичаме напук на себе си...
    Поздрав мила Жени ...Харесах.
Random works
: ??:??