Лупна ми сърцето
Лупна ми сърцето и подскочи,
погледа ти вчера щом съзрях.
Миг случаен, вятър те довея,
а пък аз направо пощурях.
Тъпанчета биеха в ушите.
Подкосени - двете ми нозе.
С длан ти махнах от балкона,
май ти се усмихнах... или не...
Влизай вътре - болката ми кресна,
той не те обича, вече не.
А сърцето хукна пак след тебе
със очи наивни на дете.
Месеци без тебе препрочитах
спомена болящ на колене,
своята си обич ненавиждах,
късах любовта на две...
Как сега сърцето ми ще лупва?
Забранявам му, не може тъй!
То на кръста пак ще се разпъва,
а ще оцелее ли... да каже няма кой.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
