Натежават уличните жици,
пращат песен, чурулѝкащ звън.
Лястовички местят си главѝци,
скоро ще заминат надалеч, на юг.
А гнездата празни ще тъжат,
под стрехите глухо ще мълчат.
С труд от сламчици градени,
ще посрещат халите студени.
Август на септември дава път,
лястовички над града кръжат.
Есен хладна иде, туй е знак,
ние знаем, ще се върнат пак.
© Хари Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
