Натежават уличните жици,
пращат песен, чурулѝкащ звън.
Лястовички местят си главѝци,
скоро ще заминат надалеч, на юг.
А гнездата празни ще тъжат,
под стрехите глухо ще мълчат.
С труд от сламчици градени,
ще посрещат халите студени.
Август на септември дава път,
лястовички над града кръжат.
Есен хладна иде, туй е знак,
ние знаем, ще се върнат пак.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
