Лятна олелия
Облачета-таласъми
гонят белите ханъми,
гръм и трясък, олелия
вдига сам Свети Илия.
Със оплезени езици
пред светкавици-камшици
стъпват черни тежковози
от небесните обози.
Със зелените си пръсти
всяко стръкче пак се кръсти -
обещава, че ще слушка,
иска дъжд, а не градушка.
© Димитър Димитров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
