Морско? Още съм на суша.
(Вътре е, морето слушам...)
Знам отдавна, че ме чака,
вече си приготвих сака.
Без копнежни залъгалки,
искам си вълните малки,
по-големи, най-искрящи,
по-събудени и спящи.
Искам си море на живо
с изгрева да ме разсмиват.
Морско лято да усещам
как разплисква се насреща.
© Милена Френкева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
