Морско? Още съм на суша.
(Вътре е, морето слушам...)
Знам отдавна, че ме чака,
вече си приготвих сака.
Без копнежни залъгалки,
искам си вълните малки,
по-големи, най-искрящи,
по-събудени и спящи.
Искам си море на живо
с изгрева да ме разсмиват.
Морско лято да усещам
как разплисква се насреща.
© Милена Френкева All rights reserved.
Много е хубаво стихчето, зеленичко! Морето е такова - мами ни и ни кара да копнеем за него!