Лятна слънчева песен
Ако пролетта е нежно момиче,
то лятото е огнена жена!
Слънчеви зайчета има в очите,
и ухае на окосена трева.
Лятото със слънцето лудува,
босо стъпва в дъждовните локви.
Звънливо се смее, как да ме чуе,
че съм влюбена в дните му топли?
А нощите?... Не се повтарят!
Рой светулки по лунни ливади.
Страсти разпалват и в танца изгарят,
докоснали душите ни млади…
Лятото срича ноти с врабчетата,
разпъва изумрудено синя палатка
от най-високия клон на черешата
до планината със снежната шапка.
Слива хоризонта - златен и син.
Реди петолиние от миди седефени.
Лятото композира най-светлия химн -
вечната лятна слънчева песен!
© Даниела Виткова All rights reserved.
