Sep 8, 2009, 8:19 PM

Лятно безглаголие

  Poetry
885 0 2

Малко горещина от отминалото слънце...

 

1. Коктейл

 

Лед със ръбчета,

водка със сламка,

череши в кубчета -

лято без рамки.

 

Нощи без норми,

дрехи без морал.

А телесната форма

била изваяна от кал.

 

Кал със сексапил.

Коктейли и бира.

Пиян е и непилият -

лятото не спира.

 

Флирт с дъх на липи

и музика, и светлини.

Лятото крещи!

И любов. И мечти...

 

 

2. И ми се усмихват

 

Въздъхва синевата,

гълъби прелитат.

Морни са крилата.

Лятото връхлита.

 

Завеса не помръдва -

въздух като глина.

Ветрецът не полъхва.

Час като година.

 

Безглаголно време,

време за сънуване.

Сладко безвремие -

време за бленуване.

 

Въздъхваш примирено -

време за предаване.

Лятото е нажежено

от нашите отдавания.

 

Клепачи натежават.

Гледам те през мигли.

Устни се разтягат

и ми се усмихват.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали Пламенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...