Лято
Южна тераса, цветя, чаша вино...
Птици рисуват надежда.
Залезът пак е с цвета на малина,
сякаш магии подрежда.
Времето стиснало в шепите зноя.
Звънки щурчета припяват.
Нейде тревите сънуват порои.
Едри звездици узряват.
Слиза от тях със сърце раковина
лято - щастливо и лудо.
Кипва кръвта от солено и синьо,
с дъх на любов и на чудо.
Вятърът лекичко с пясъчни пръсти
дърпа конци от душата.
Страстни минути заплита чевръсто
и като шал ги премята.
Южна тераса. Мушкато прелива -
скрива сто есени тайно.
Залезът в чашата с вино долива
щастие. И е омайно...
© Деа All rights reserved.
