Лято,лято,лято,
със слънце залято
колко те обичам.
На морето тичам,
във водата скачам
вълните прескачам.
А после на двора
на масата под бора
динята студена
в потока изстудена
излапваме сладко
заедно със батко.
Пак ще кажа кратко-
цялата година
искам да е лято.
Със батко двамина
богато,богато
да си отиграем,
както ний си знаем.
После догодина
в нашата градина
да срещнем пак познато
любимото ни лято.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
