Поля обширни,
лъчи горещи,
криле в размах,
любовни срещи.
Ръка в ръка,
момент във миг,
любов и вечност,
лик до лик.
Погледи чаровни,
мека тишина,
усмивки ярки, ведри
в нежна топлина.
Огънати тревички
в поляна под небе
и двама на килима
от зелени цветове.
Целувка силна, страстна,
тяло във ръце,
кръв до кръв гореща,
усмивка на лице.
Залез бавно иде,
залез за деня,
ала там, върху тревата,
остава любовта.
© Стефан Желязков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
