Лято
Какво ми носиш, смугло Лято,
горещо мое, с цигански очи?
В узрялата магия на житата
са скрити тайни, страсти и мечти.
Дъхът ти зноен ме съблича,
смехът ти - весел ручей - блика в мен.
За теб съм просто Лятното Момиче
с коси от морска пяна, с бронзов тен.
Във шепите ти раковини
ме викат настойчùво: С нас ела!
А твоите очи небесносини
са пълни, Лято, с детски хвърчила.
Примамваш ме така нехайно.
Небрежно, Лято, си играеш с мен.
Привличаш ме! Това не е случайно.
Щастлива съм във твоя слънчев плен.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
