Лято

Poetry » Other

972 0 0

Топлият дъх на едно отминало лято

още развява моите коси,

но заплашва да си тръгне

като птиче пернато

и пожара в моята душа да угаси.

Топлият дъх на едно отминало лято

още се прокрадва в мойта душа.

Кара ме да си спомням безгрижни мигове летни

на щастие, радост, без мъка и тъга.

Онова лято отминало,

детето със сини очи,

усмивки навява, макар

че всичко се е случило преди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0