Лято

Poetry » Other

979 0 0

Топлият дъх на едно отминало лято

още развява моите коси,

но заплашва да си тръгне

като птиче пернато

и пожара в моята душа да угаси.

Топлият дъх на едно отминало лято

още се прокрадва в мойта душа.

Кара ме да си спомням безгрижни мигове летни

на щастие, радост, без мъка и тъга.

Онова лято отминало,

детето със сини очи,

усмивки навява, макар

че всичко се е случило преди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0