Дарявам ти въздишката си, лято,
пак покоряваш ме със обичта си -
безкрайната, различната, с която
ще те мечтая, търся във стиха си.
О, лято, не тъгувай и не страдай
и няма за какво да се виниш,
не можеш ти да върнеш младост,
при моите копнежи се поспри.
За есента узнай, че ми е свидна
и цялата в позлата я покрий,
листенце по листенце в мен надипляй
и ако можеш, сълзи не рони...
© Мариола Томова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
