Sep 3, 2010, 6:26 PM

Лято или равно на любов 

  Poetry » Love
570 0 4

Дарявам ти въздишката си, лято,

пак покоряваш ме със обичта си -

безкрайната, различната, с която

ще те мечтая, търся във стиха си.


О, лято, не тъгувай и не страдай

и няма за какво да се виниш,

не можеш ти да върнеш младост,

при моите копнежи се поспри.


За есента узнай, че ми е свидна

и цялата в позлата я покрий,

листенце по листенце в мен надипляй

и ако можеш, сълзи не рони...



 

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??