Лято или равно на любов
Дарявам ти въздишката си, лято,
пак покоряваш ме със обичта си -
безкрайната, различната, с която
ще те мечтая, търся във стиха си.
О, лято, не тъгувай и не страдай
и няма за какво да се виниш,
не можеш ти да върнеш младост,
при моите копнежи се поспри.
За есента узнай, че ми е свидна
и цялата в позлата я покрий,
листенце по листенце в мен надипляй
и ако можеш, сълзи не рони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
