3.09.2010 г., 18:26 ч.

Лято или равно на любов 

  Поезия » Любовна
5.0 / 5
669 0 4
Дарявам ти въздишката си, лято,
пак покоряваш ме със обичта си -
безкрайната, различната, с която
ще те мечтая, търся във стиха си.
О, лято, не тъгувай и не страдай
и няма за какво да се виниш,
не можеш ти да върнеш младост,
при моите копнежи се поспри.
За есента узнай, че ми е свидна
и цялата в позлата я покрий,
листенце по листенце в мен надипляй
и ако можеш, сълзи не рони...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
  • Най-тъмно е в тунела на лъча. Блестящ отвън, той носи вътре мрака. И нотите на всяка тишина ечат в с...
  • И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
  • Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...

Още произведения »