Лято по Бредбъри
Магьосник ли си, мистър Бредбърѝ,
как Лятото в бутилка ще затвориш?
За твоя еликсир добри пари
се готвят да платят, дочух аз, хората.
Не зная от глухарчета ли е,
но като изгрева с душа се пие.
На устрема пришием ли криле,
от чувства в безтегловност ще сме ние.
И в нашите избистрени очи
ще се заражда нова лудория.
След чаша Лято няма да горчи
в живота нищо! Сипваш си магия,
забравяш за студа навън и в нас,
дъга превърнал мислено в икона.
Звездите ще са вече твой компас,
мечтите щом приемеш за закони.
Аз днес се размечтах като дете
за кипнало в бутилка жарко Лято.
Спестих лъчи от слънцето, но те
ще стигнат ли да ти платя богато
за всяко малко чудо и ключа,
от тебе съхранен, Рей, в топли думи?
Заставам на опашката, мълча,
но мислено се моля помежду ни
безкрайно Лято да се настани,
с усмивки като бели пеперуди!
Бутилката отворил, отстрани,
на екс ли да я пие, мъж се чуди.
© Мария Панайотова All rights reserved.
The work is a contestant:
