Нежно потрепват листата,
слънце в небето блести,
пръска то цветна позлата,
в светло земята краси!
Осъмът пак лъкатуши,
сребърни нишки плете,
по бреговете красиви
всичко в зелено расте.
Водните лилии чудни –
розово - бели на цвят,
тук при юзината в Ловеч
радва ни техният свят.
Липсват ми само очите
с цвят на далечна мечта…
Нека са хубави дните
и да блестят с красота!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
