Нежно потрепват листата,
слънце в небето блести,
пръска то цветна позлата,
в светло земята краси!
Осъмът пак лъкатуши,
сребърни нишки плете,
по бреговете красиви
всичко в зелено расте.
Водните лилии чудни –
розово - бели на цвят,
тук при юзината в Ловеч
радва ни техният свят.
Липсват ми само очите
с цвят на далечна мечта…
Нека са хубави дните
и да блестят с красота!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
