Nov 9, 2021, 9:49 AM
Лъч от цвят на роза
(или просветляване на тъжното момиче)
В цвета на роза лъч ще си откъсна,
ще го празнувам морски чак до кея,
а после сред душата ще го пръсна
и в нея слънчево ще заживея.
Небесният му ритъм ще прихвана,
в мехлема му целебен ще порасна,
ще ми погали всички скрити рани,
тъгата ще се разшири напразно,
а после ще се свие и изчезне,
усетила, че вятърът ѝ куца.
И няма място за раздута бездна,
нито за болка свита в няма буца.
© Милена Френкева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Таня
-
Хубав стих!!!
-
Благодаря, Мария за добрите думи, вярата в Бога за душата е като слънцето за цветята
Благодаря, Иржи за милите думи, Бог ни води като слънчев лъч по пътя на спасението с вярата, надеждата и любовта -
Харесвам перфектните стихове, но и когато е с много казващо съдържание, какъвто е твоя, Милена! Толкова образно и разказвателно и с надежда построен!
Желая ти слънчев успех! -
Заразява с оптимизъм и позитивен поглед към живота! Успех, Миленче 😍
-
Благодаря, Митко, вярата в Бога е като слънце в душата и я изпълва с надежда и любов във всеки изгряващ ден
Благодаря, Наде, нека слънцето на вярата в Бога расте в душите ни
Благодаря, Вики, лъчите на слънцето гонят мъглата и тъгата -
Хубаво! Успех!
-
Успех, Миленче!
-
Оптимизъм и надежда има тук като усещане за живота...
-
Благодаря, Ирен, тъгата просветля от лъчите
-
Топличко и светличко.
-
Благодаря, Миночка за милите думи
-
Хубаво е, желая ти от сърце успех!
-
Благодаря, Вики
-
Успех ти желая!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
