Оставам по сърце и малко плът,
с воал от страст, разпуснат на вълни.
Очите ти какво ще изберат,
светулки или бесни мълнии,
спонтанен плясък или тътнещ гръм,
по трепета не мога да гадая.
Изпей ме, изтръгни от полусън,
раздухай въгленчета за омая.
Стопи ме, тънка вадичка вода,
прелей ме в ручей, хукнал през полето.
Лъчиста като слънчева следа,
кипя от плам, дарявам си сърцето.
© Светличка All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
