Feb 12, 2023, 5:23 PM

Лъжата

  Poetry
339 0 0

Времеви линейни граници

проектират върху всеки от нас

печати различни,

от ДНК отпадъци.

 

Пространства паралелни.

Сблъсък на нива химерни.

Наложили изборът си вещ

сочат ти края, където да спреш.

 

И ангели всякакви

спомените прилежно трият.

В забрава оставаме,

в забрава ни сливат.

 

Незнаещи идваме,

търсещи отговорите верни.

Борим се със себе си

до изнемога изнервени.

 

Вкусили живота

с горчилка в устата.

Смъртта не била край.

Тогава... разкрийте лъжата...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...