Не вярвах на истината,
истината за мен беше лъжа,
лъжата беше по-готината
и сега как да продължа?
В гласа ти лъжата се чуваше
и аз вярвах на всички тях,
с това ли ме ти лекуваше,
от истината далеч бях.
И пак на лъжата аз паднах,
че истината ти ми говориш,
късно се сетих, но отгатнах –
успя вярата ми да събориш.
© Никица Христов All rights reserved.