Лъжи в хармония
Младостта ми си отива,
като лист в есенен вятър,
лицемерието ти остава,
като сянка в душата ми тъмна.
Лъжата е враг на хармонията,
разрушава мостове и сънища,
но истината, скрита в тишината,
ще ме върне към светлина чиста.
Лицемерието убива невидимо,
като отрова в кръвта ми тиха,
и трови душата с болка скрита,
оставяйки рани, които не се виждат.
Който иска, трябва да дава,
от сърце, без сметки и игри,
и лъжа да не изрича,
за да цъфне истината в душите ни.
Мислех че като си тръгнеш,
ще страдам аз несравнимо,
в самота и болка безкрайна,
но сега виждам ясното.
Само ще се ядосва този,
който си избрала за следваща жертва,
в мрежата от лъжи и игри,
аз съм свободен, ти – вечно пленена.
Трудна работа с тази справедливост,
като битка с вятър в пустинята,
не знам дали не е обречена кауза,
това със справедливостта – мираж в тъмнината.
Но в сърцето ми тлее искрата,
за равновесие, за правда чиста,
дори и в хаоса на света,
тя ме води към светлина истинска.
Труден е пътят към истината,
като стръмна пътека в мъгла,
но като я узнах, съм по-спокоен,
в сърцето ми се връща тишината.
Колкото и болка да си ми причинила,
като рани от минали бури,
помня само хубавите моменти с теб,
като слънчеви лъчи в спомените ми.
И не те мразя, а само ти желая
спокойствие, здраве и щастие,
и светла душа, без тежест и сянка,
да те води напред в хармонията.
© Светлозар Косев All rights reserved.
