Лъжите на героя

Къде да скриеме, кажете
с вас лъжите на героя
сам останал надалече
победен и сляп след боя
Не губете цялата надежда,
а напротив
на часа я съберете
във кълбото стара прежда
Да не сме сами,
да  се обичаме
И банално да звучи
винаги така заричам се
Защото чувството боли,
като остър камък в нашите гърди
Девствена зора протяга длан
и отнема влюбените дни

Свирепост до безумие
Край без точка
Краят е без думите,
със които всичко почна