Лъжливата сълза
а тишината твоите стъпки заличи.
Една сълза отрони и ми подари за сбогом,
но и тя лъжлива е била.
Сега се връщаш отегчен,
и прошка търсиш в очите ми, студен.
Дали ще мога аз да ти простя,
дали вратата черна ще отворя?
© Амората All rights reserved.