Dec 2, 2009, 10:34 AM

Лъка на Ерос аз откраднах

  Poetry » Love
569 0 0

Лъка на Ерос аз откраднах,

с колчана, пълен със стрели,

и всичките ги до една изстрелях;

неточен бил съм досега, уви.

 

Но ето ти срещу ми се зададе,

посегнах пак наново за стрела,

за жалост, всичките бях свършил,

в колчана нямаше една.

 

А ти все повече се приближаваш,

невъоръжен съм, нямам нищо за стрелба.

Пред мен заставаш, а пък аз отстъпвам

и беззащитен срещу теб стоя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валесион Валесион All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...