Nov 8, 2009, 10:42 PM

Любавта си отиде... 

  Poetry » Love
619 0 0

Любонта си отиде...

 

Светъл е денят, тъжна - нощта.

Грее слънце, грее луна.

Една душа страда загледана

в света - пълен с толкова лъжи.

 

В този миг за любов тя копнее,

за едни нежни, кристално сини очи.

Копнее за дни, изпълнени с мечти,

но тъй далеч са те, обвити с бодли.

 

Цвете нежно лицето й погали,

той бе дошъл в цялата си прелест -

погледнаха я тези сини очи -

образът се стопи,

като мираж в пустинни дни.

 

Изведнъж се случи това -

тя разбра, че животът е лъжа

без любовта,

че мечтите са измама,

щом любимите сини очи ги няма -

 

любовта си тръгна - отне

един живот, изпепели едно сърце...!

 

 

 

© Мирослава Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??