Денят направо ми се плези
със леден понеделнишки език,
спринтират часовете и минутите,
улавям шарено измислен миг.
А делникът ме дърпа за косата.
кафето – сладко, мразя го така,
обратно ми е всичко - в синевата
полюшва се небесната трева.
Цветята - окуцели балерини,
врабците – стражи без криле,
денят се крие във ръкави сини,
очите ти приличат на море...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
