Денят направо ми се плези
със леден понеделнишки език,
спринтират часовете и минутите,
улавям шарено измислен миг.
А делникът ме дърпа за косата.
кафето – сладко, мразя го така,
обратно ми е всичко - в синевата
полюшва се небесната трева.
Цветята - окуцели балерини,
врабците – стражи без криле,
денят се крие във ръкави сини,
очите ти приличат на море...