Без фалш
Да те моля… не е в моя стил и похват.
Да те чакам… вече нямам търпимост.
Ще утихна дръзко… ще премълча и слова
под предлог, че простила съм всичко.
Ще обичам светлите ти черти
Някак встрани… незабележимо.
Споменът диша с ясни следи
и ме дарява с всичко любимо.
Ще остана в мрака вгорчен с,самота
Забравена сянка в поглед любим
Една непозната… взряна в дъжда
ще скрия сълзите в тютюневий дим.
Силите ми, ще мирнат един ден.
Но пак ще изправя взора си ведро.
Без фалш ще поискам, да останеш до мен.
Животът скъсява битието ни крехко.
© Валя Сотирова All rights reserved.
