Jul 15, 2006, 8:35 PM

Любов

  Poetry
1.2K 0 2
Копнежът ,надеждата, желанието
изгаря те отвътре и страданието
и звън разнася се навред
и думите редят се пак безчет.

Актьорите започват пак отново,
пиесата тъи стара и позната
решили те да изживеят нещо,
дори да знаят ,че не ще ознаят края.

Копнежа- аз по теб и ти по мен,
желанието-силно завладяващо,
надеждата-ще бъдем нии във плен,
страданието-неизбежно и влудяващо!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продължавай да пишеш защото има наистина защо !
  • Благодаря ви и на двамата,знам че неможе на всички да им хареса ама........щом сте двете краиности значи все пак съм постигнала нещо.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...