Любов

Poetry » Love

942 0 2

Когато любовта си отива,

в утрото топло душата изстива.

Любовта е безкрайно красива,

с ласките нежни лицето целува.

Тя е болката в сърцето туптящо.

Тя е щастие в лицето на мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kampanula (Татяна)

Любовта е страст, болка и щастие. Майчината любов е най-съвършена.Поздрави!

2012-07-17T20:45:48+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Любовта - болка, щастие, мама!
Когато тя си отиде, човек не живее само присъства!
Поздрав!

2012-07-17T19:14:56+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0