Любов

Poetry » Love

935 0 2

Когато любовта си отива,

в утрото топло душата изстива.

Любовта е безкрайно красива,

с ласките нежни лицето целува.

Тя е болката в сърцето туптящо.

Тя е щастие в лицето на мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kampanula (Татяна)

Любовта е страст, болка и щастие. Майчината любов е най-съвършена.Поздрави!

2012-07-17T20:45:48+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Любовта - болка, щастие, мама!
Когато тя си отиде, човек не живее само присъства!
Поздрав!

2012-07-17T19:14:56+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9