Jan 23, 2008, 9:52 AM

Любов?

  Poetry » Love
858 0 13

Твоята любов е омерзена,

нечовешки пъплеща във мене,

тя е тягостна и бясна,

тя за мен е вече тясна.

 

 

Тя е с тихи стъпки и окови

и за нея никой не говори,

тя е безнадеждно непозната,

тя е знакът, пъплещ във лицата.

 

 

Тя е приказно нещастна,

и е властна, и опасна,

тя осакатява ни и двама,

тя не е любов, а е измама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...