Твоята любов е омерзена,
нечовешки пъплеща във мене,
тя е тягостна и бясна,
тя за мен е вече тясна.
Тя е с тихи стъпки и окови
и за нея никой не говори,
тя е безнадеждно непозната,
тя е знакът, пъплещ във лицата.
Тя е приказно нещастна,
и е властна, и опасна,
тя осакатява ни и двама,
тя не е любов, а е измама.
© Силвия All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
