Твоята любов е омерзена,
нечовешки пъплеща във мене,
тя е тягостна и бясна,
тя за мен е вече тясна.
Тя е с тихи стъпки и окови
и за нея никой не говори,
тя е безнадеждно непозната,
тя е знакът, пъплещ във лицата.
Тя е приказно нещастна,
и е властна, и опасна,
тя осакатява ни и двама,
тя не е любов, а е измама.
© Силвия All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
