Jul 3, 2008, 9:19 AM

Любов

  Poetry » Love
937 1 14
           Любов

Любов като стихия
и няма нищо вече...
и чашите изпихме
и после станах ничия...

Любов като магия,
но не дори такава,
къде да те открия
и как да те забравя?

Любов като жаргон -
нечута и непята...
и само див нагон
остава във телата...

Любов като от вата -
боли да я докоснеш,
без място и без дата...
боли, но искам още!...

Любов като живот,
събуждах се, заспивах...
за тебе молех благослов
и без да те познавах!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...