Любов
Любов
Как искам, любов, да спреш за минутка
да плачеш с тези тъжни сълзи,
за да мога аз да поема поне глътка
живителен въздух с пълни гърди.
Виж, моя любов, и мен ме боли,
и аз съм пак цялата в рани!
Виж душата ми как отново кърви
от лъжата, страха, думи криворазбрани.
Сърцето примряло от болка мълчи
и през сълзи раздраното свое тяло съшива.
Виж, любов, колко много го него боли!
От болка превивам се аз полужива.
Сега си тръгваш, моя голяма любов.
Теб те боли, а аз съм разкъсана цяла!
И всичко в мене е в кръпки - бод подир бод...
Само надеждата вдига глава оцеляла.
© Яна Танева All rights reserved.
