14.11.2008 г., 9:42

Любов

936 0 5

                        Любов

 

 

 

Как искам, любов, да спреш за минутка

да плачеш с тези тъжни сълзи,

за да мога аз да поема поне глътка

живителен въздух с пълни гърди.

 

 

Виж, моя любов, и мен ме боли,

и аз съм пак цялата в рани!

Виж душата ми как отново кърви

от лъжата, страха, думи криворазбрани.

 

 

Сърцето примряло от болка мълчи

и през сълзи раздраното свое тяло съшива.

Виж, любов, колко много го него боли!

От болка превивам се аз полужива.

 

 

Сега си тръгваш, моя голяма любов.

Теб те боли, а аз съм разкъсана цяла!

И всичко в мене е в кръпки - бод подир бод...

Само надеждата вдига глава оцеляла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...