14.11.2008 г., 9:42

Любов

931 0 5

                        Любов

 

 

 

Как искам, любов, да спреш за минутка

да плачеш с тези тъжни сълзи,

за да мога аз да поема поне глътка

живителен въздух с пълни гърди.

 

 

Виж, моя любов, и мен ме боли,

и аз съм пак цялата в рани!

Виж душата ми как отново кърви

от лъжата, страха, думи криворазбрани.

 

 

Сърцето примряло от болка мълчи

и през сълзи раздраното свое тяло съшива.

Виж, любов, колко много го него боли!

От болка превивам се аз полужива.

 

 

Сега си тръгваш, моя голяма любов.

Теб те боли, а аз съм разкъсана цяла!

И всичко в мене е в кръпки - бод подир бод...

Само надеждата вдига глава оцеляла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....