Jul 13, 2008, 8:59 PM

Любов

  Poetry » Love
829 0 5
Когато слънцето занича
и забира последните лъчи,
за тебе сърцето ми попита
и тебе жадно търсят моите очи.

Във вечер лятна и прохладна
не казвай, че си уморен,
отвърни на любовта ми
с топла ласка, от луната
нежно осветен.

А вятър силен дърветата ще тласка,
от звуците любовни вдъхновен.
Обичай ме и ме дари с Любовна ласка,
от лоши чувства завинаги лишен!


20.05.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...