Jul 13, 2008, 8:59 PM

Любов

  Poetry » Love
831 0 5
Когато слънцето занича
и забира последните лъчи,
за тебе сърцето ми попита
и тебе жадно търсят моите очи.

Във вечер лятна и прохладна
не казвай, че си уморен,
отвърни на любовта ми
с топла ласка, от луната
нежно осветен.

А вятър силен дърветата ще тласка,
от звуците любовни вдъхновен.
Обичай ме и ме дари с Любовна ласка,
от лоши чувства завинаги лишен!


20.05.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С обич от мен за вас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...