ЛЮБОВ

Любов жадувана изплува в мрак,

повикана – копнее да ме осени пак,

дочакана, тя чака огнена магия,

намерена, тя иска жарка да я пия.

За ласките ù нежни тя иска да жадувам,

в магия ледена, жареща да я сънувам.

Не иска Тя в мига ù да тъжа,

не иска Тя да бъде пак лъжа.

Тя иска да е моето рисувано творение,

преливащо в сиянно-синьото видение.

Изваяна от парещата страст,

завихря ме в звездния си час.

И в две очи от синева, небесни

Тя пее тихи, нежни, мили песни.

Тя иска аз да бъда нейната светия,

душа ми взела с любовната магия.

Любов и страст положила ми пред олтар,

ориса ме със звуци парещо-горещи,

да нося вечно жадуван, сладък ù товар

в дочакани, повикани, намерените  срещи.