Докосни ме любов, попари ме,
както сланата попарва тревата.
Изгори ме, любов, пепели ме,
както пожара изгаря гората.
Погуби ме, любов, удави ме,
както погубва смъртта ни телата.
Повдигни ме, любов, захвърли ме,
както морето захвърля вълната.
Не жали ме, любов, нарани ме,
както блудник ранява девица.
Превърни ме, любов, превърни ме,
в твоя малка безсмъртна частица.
© Селвихан Кайа All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
