Докосни ме любов, попари ме,
както сланата попарва тревата.
Изгори ме, любов, пепели ме,
както пожара изгаря гората.
Погуби ме, любов, удави ме,
както погубва смъртта ни телата.
Повдигни ме, любов, захвърли ме,
както морето захвърля вълната.
Не жали ме, любов, нарани ме,
както блудник ранява девица.
Превърни ме, любов, превърни ме,
в твоя малка безсмъртна частица.
© Селвихан Кайа All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
