Любов

Любовта ми превърна се

                                                    в обич,

обичта ми прерасна отново

                                                       в любов

и ласките твои в нощи

                                                 сънувани

от човек ти прерасна в БОГ.

                                       Но къде си?

И в нощите топли под звездите

                                  омайни

на безкрайни лета,

и под дъждовните капки със сълзи

                                      натежали

                                         от есенната нега

и сред преспите снежни -

                                             аз пак съм сама.

Ти къде си?

Само в нощите пламенни дъха ти улавям -

топъл дъх на любов и на мъж.

Устни нежни целуват ме

                                          в мрака и... 

Под звездите аз пак съм сама.

Ти си странник

или странник съм аз?

И когато там пустотата ще срещна,

                            своята сродна душа?

Пак е нощ. Пак е пролет.

Топъл дъх на любов и

                                                на мъж.

И докато пак се заражда живот

                                                    във звездите,

аз ще те срещам, ЛЮБОВ!