Любов
Любов
Любовта ми превърна се
в обич,
обичта ми прерасна отново
в любов
и ласките твои в нощи
сънувани
от човек ти прерасна в БОГ.
Но къде си?
И в нощите топли под звездите
омайни
на безкрайни лета,
и под дъждовните капки със сълзи
натежали
от есенната нега
и сред преспите снежни -
аз пак съм сама.
Ти къде си?
Само в нощите пламенни дъха ти улавям -
топъл дъх на любов и на мъж.
Устни нежни целуват ме
в мрака и...
Под звездите аз пак съм сама.
Ти си странник
или странник съм аз?
И когато там пустотата ще срещна,
своята сродна душа?
Пак е нощ. Пак е пролет.
Топъл дъх на любов и
на мъж.
И докато пак се заражда живот
във звездите,
аз ще те срещам, ЛЮБОВ!
© Тихомира Бижева All rights reserved.
