Dec 16, 2005, 10:30 PM

Любов

  Poetry
1.1K 0 0

Едно момиче те обича,

тя страда, плаче във нощта,

и пред Господ се зарича,

да бъде твоя до смъртта.

Ти я пожела, защото беше сладка,

тя ти се отдаде от любов,

но всичко бе за теб тъй кратко,

а тя вярваше във първата любов.

Уби мечтите й със подлост,

остави я сама да продължи,

а тя съсипа се от мъка,

и не можеше без теб да продължи.

Защо постъпи тъй жестоко,

тя себе си ти подари,

обичаше те искрено, тъй много,

защо остави нея без мечти?!

Всяка вечер тя поглежда небето,

свива две малки ръце,

моли Бог да й върнеш сърцето,

което със тебе ти взе.

Плаче и страда за тебе,

а ти вече си с друга жена,

забрави, че бил си със нея,

че онази нощ я направи жена!

Тя толкова обич ти даде,

а ти се възползва от това,

душата, сърцето ти даде,

а ти я остави да плаче сама.

Изплака свойте очи все за тебе,

моли Господ да й върне любовта,

да се върнеш нявга при нея,

да стане твоя законна жена.

Ти обрече сърцето й на самота,

но любовта още догаря,

знам, че има кой да оправи това,

Господ бави, но не забравя!

Но дойде денят да осъзнаеш,

че разбил си нявга нейните мечти,

върна се да се покаеш,

пред момичето със сините очи.

Но то не е тъй плахо вече,

уверено е във живота свой,

на друг сърцето си обрече,

а ти върви по пътя свой.

На очите сини друг се радва,

излишен си, от живота й си ти тръгни,

в сърцето твое болка се прокрадва,

но върви си, и очите сини забрави!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...