Тя, изглежда, отново възкръсва…
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти
и високото, шеметно падане...
Тя ще стане, кървяща и страдаща...
Но, отметнала дръзко главата си,
пак ще тръгне към теб изненадващо.
Осветила живота на двама ни!
Албена Димитрова
1982 г.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.