Jun 25, 2016, 1:26 PM

Любов

  Poetry
587 0 8

Нямам нужда от теб.
И без теб ще е лято.
Слънцето ще пече.
Ще ме къпе във злато.

 

Пак ще има звезди.
И луната ще свети.
Топъл дъжд ще вали.
Ще се движат комети.

 

И без теб ще се смея,
ще се храня, ще дишам.
Ще танцувам, ще пея,
ще мечтая, ще пиша.

 

Нямам нужда от теб.
И без теб ще съм жива.
Но признавам, Любов,
ти ме правиш щастлива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....